Антибиотици и фотосенсибилизиращи лекарства: безопасно ли е да използвате LED устройство или устройство с червена светлина?

Кратък отговор: Повечето доказателства зад предупрежденията за „фотосенсибилизиращи лекарства" — за лекарства като доксициклин, други тетрациклини, флуорохинолонови антибиотици, тиазидни диуретици и жълт кантарион — се отнасят конкретно за ултравиолетова (UV) светлина от слънцето или солариум, а не за видима червена или близка инфрачервена светлина. LED устройствата и устройствата за терапия с червена/близка инфрачервена светлина (приблизително 600–850nm) не излъчват UV лъчи. Въпреки това не успяхме да намерим публикувани изследвания, които директно да тестват LED или устройства с червена светлина спрямо фотосенсибилизиращи лекарства и да потвърждават безопасността им, а повечето инструкции за устройства все още посочват тези лекарства като предупреждение от обща предпазливост. Ако в момента приемате познато фотосенсибилизиращо лекарство, проверете ръководството на конкретното си устройство и попитайте фармацевт или личния си лекар, преди да започнете, вместо да се осланяте единствено на разграничението между UV и видима светлина.

Какво всъщност се счита за „фотосенсибилизиращо лекарство"?

Лекарствено-индуцираната фоточувствителност се разделя на две широки категории. Фототоксичните реакции са по-честият вид: те могат да засегнат почти всеки, който има достатъчно количество лекарство в организма и достатъчна светлинна експозиция, не изискват предварителна сенсибилизация и обикновено изглеждат като подсилено слънчево изгаряне — понякога последвано от персистираща хиперпигментация. Фотоалергичните реакции са по-редки и имуномедиирани: изискват предварителна сенсибилизация, могат да се появят при много по-ниски концентрации на лекарството, често се проявяват със забавяне от ден или повече, и могат да изглеждат по-близо до екзема, разпространявайки се понякога отвъд реално експонираната на светлина зона.

Групите лекарства, най-последователно документирани като фотосенсибилизатори, включват тетрациклинови антибиотици (доксициклинът е най-често замесваният; миноциклинът носи по-нисък, но реален риск), флуорохинолонови антибиотици (по-старите средства като ципрофлоксацин носят относително нисък риск; някои други флуорохинолони са по-силни сенсибилизатори), тиазидни диуретици като хидрохлоротиазид, амиодарон, някои НСПВС, някои антипсихотици и антидепресанти, ретиноиди, включително изотретиноин и локален третиноин, и билкови добавки — жълтият кантарион е най-известният пример, чрез съединението хиперицин.

Рискът свързан ли е конкретно с UV светлината, или с всяка светлина?

Това е детайлът, който обикновено се губи в повечето предупреждения, насочени към потребителите. В клиничната литература лекарствената фоточувствителност се описва и изследва почти изцяло в термините на UV светлината. Тетрациклините и флуорохинолоните се характеризират като действащи „основно в UV-A диапазона", а фоточувствителността, свързана със сулфонамидите, се свързва с UV-B. Спектрите на действие, които действително са измерени за тези лекарства, се намират в ултравиолетовата част на спектъра — същата част, която причинява слънчево изгаряне и се блокира от SPF.

LED устройствата и устройствата за терапия с червена/близка инфрачервена светлина, включително маски и панели от типа DermaLux, LumiSpa, InfraLux Pro и UltraLight Wireless, работят в диапазона приблизително 600–850nm на видимата червена и близка инфрачервена светлина. Това е доста извън прозореца UV-A/UV-B (приблизително 280–400nm), в който действително е показано, че функционират документираните механизми на лекарствена фоточувствителност. Това е реално и полезно разграничение — то е причината тези устройства да не носят риска от увреждане на ДНК или рак на кожата, свързан с UV експозиция — но само по себе си не е доказателство, че фотосенсибилизиращите лекарства и червената светлина автоматично не представляват проблем.

Изследвал ли е някой действително терапията с червена или LED светлина конкретно с фотосенсибилизиращи лекарства?

Търсихме директни доказателства, вместо да приемем, че разграничението UV/видима светлина решава въпроса, и искаме да бъдем откровени за това, което открихме: специализираните изследвания са оскъдни. Често цитиран преглед от 2014 г. е претърсил публикуваната литература за лазери и фотосенсибилизиращи лекарства и е открил само няколко релевантни статии — и не е докладвал никакви документирани случаи на нежелано взаимодействие в тази литература. Авторите отбелязват, че съществуващите професионални насоки (по онова време, насоки за лазерна безопасност в Обединеното кралство) въпреки това препоръчват третирането на пациенти на фотосенсибилизиращи лекарства като противопоказание за несъществени естетични лазерни и светлинни процедури, което на практика означава, че много клиники отказват да лекуват, например, пациенти на дългосрочни антибиотици за акне — дори без конкретно документирано усложнение, което да налага това правило.

С други думи, предпазливостта, която се предава надолу към потребителските устройства, изглежда преимуществено превантивна и наследена от по-широките насоки за лазерна/светлинна безопасност, а не изградена върху съвкупност от доказателства, показващи, че LED или червена светлина при 600–850nm действително провокира реакции у хора на тези лекарства. Това е значително различна ситуация от UV експозицията, при която механизмът и резултатите са добре документирани. Не намерихме публикувани изследвания, които конкретно да потвърждават, че терапията с LED/червена светлина е безопасна за човек, приемащ, например, доксициклин — само липса на докладвана вреда в литературата, която рецензентите са успели да намерят, което не е същото като изследване за безопасност.

Тогава защо ръководствата на LED устройствата все още посочват тези лекарства като предупреждение?

Независимите прегледи на насоките за противопоказания при LED маски обикновено включват изречение от типа „не използвайте, ако приемате лекарства, причиняващи фоточувствителност", понякога с по-детайлна информация — например третиране на определени антибиотици като отново приемливи след определен брой дни от последната доза, вместо безсрочна забрана. Този модел е съвместим с това, което инструкциите за употреба (IFU) на производителите обикновено правят в цялата категория домашни устройства за красота като цяло: посочват фотосенсибилизиращите лекарства като категория предпазливост, в същия раздел с бременност, активен рак на кожата, епилепсия и скорошна употреба на изотретиноин, без непременно да разграничават в дребния шрифт UV-специфичния риск от риска от видима светлина.

Това е разумен, консервативен подход за производител, дори когато основните доказателства конкретно за устройства с видима светлина са ограничени — предпазливостта не струва много, а индивидуалните реакции могат да варират по лекарство, доза и тип кожа по начини, които общо предупреждение не може изцяло да улови.

Означава ли „PDT" в някои от тези имена на продукти, че те вече включват фотосенсибилизиращо лекарство?

Си заслужава да се изясни, тъй като няколко LED маски (включително InfraLux Pro PDT LED Facial Mask и LumiSpa 7-Color PDT LED Therapy Skin Care Arch) използват „PDT" в името си. Клиничната фотодинамична терапия, в дерматологична клиника, съчетава локален фотосенсибилизиращ агент (обикновено съединение, свързано с аминолевулинова киселина) с конкретна дължина на вълната на светлината за лечение на състояния като актинична кератоза или акне. Това е целенасочено, двукомпонентно лечение, използващо лекарство, което само по себе си е фотосенсибилизиращо по дизайн.

Домашните „PDT LED" устройства в тази категория не доставят фотосенсибилизиращо лекарство — те са LED устройства за светлинна терапия, и „PDT" в името на продукта се използва описателно за светлинната технология, а не за да означи, че действително е замесен фотосенсибилизиращ агент. Така че приемането на несвързано фотосенсибилизиращо лекарство (например антибиотик) е отделен въпрос от това какво прави самото устройство — то не прави маска „PDT LED" повече или по-малко рискова от LED маска без PDT брандиране с подобна дължина на вълната.

Какво всъщност трябва да направите, ако приемате едно от тези лекарства?

Като се имат предвид реалното разграничение UV спрямо видима светлина, но липсата на специфични за устройството данни за безопасност, разумният подход е същият, който останалата част от нашето съдържание за противопоказания по тази тема прилага за времето на Акутейн, Ботокс и филъри: първо проверете конкретния списък с предупреждения в ръководството на устройството си, тъй като формулировката варира между DermaLux 7-Color LED Therapy Spa, UltraLight Wireless LED Therapy Mask, LumiLift PDT LED Eye Perfector и други. Ако лекарство, което приемате, се появи в този списък, или в информацията за предписването се споменава „фоточувствителност" или „чувствителност към слънце" като страничен ефект, попитайте конкретно личния си лекар или фармацевт относно експозицията на LED/червена светлина (не само на слънце) преди да започнете — те може да са в състояние да ви кажат дали конкретното ви лекарство и доза носят документиран риск извън UV. Ако получите зелена светлина, започването с по-кратка сесия и наблюдението на реакцията на кожата ви при първото или второ използване е разумна допълнителна предпазна мярка, по същия начин, по който бихте направили локален тест на нов активен продукт за грижа за кожата.

Обобщено

Клиничните доказателства зад предупрежденията за фотосенсибилизиращи лекарства са изградени почти изцяло около UV експозицията, а LED/червените/близко инфрачервените устройства не са UV — това е реално и полезно разграничение. Но не успяхме да намерим изследвания, които директно да тестват LED или терапия с червена светлина спрямо фотосенсибилизиращи лекарства и да потвърждават, че комбинацията е безопасна; наличният преглед на лазерната литература не открива документирана вреда, но и много малко директно изследване. Инструкциите за употреба на производителите обикновено посочват фотосенсибилизиращите лекарства като предпазливост независимо от дължината на вълната, което е разумна предпазна мярка, а не потвърден риск. Ако приемате едно от тези лекарства, проверете конкретното ръководство на устройството си и проведете кратък разговор с фармацевта или личния си лекар, вместо да приемате, че или „то е само UV, значи е наред", или „ръководството казва предпазливост, значи трябва да е опасно".